Масоните

Масоните се събират в ложи за да поддържат братски форми на отношения и чрез ритуални действия да се стремят към човешко усъвършенствуване. Те се застъпват за развитието на личността, за братство и уважение на човешкото достойнство.

Масоните приемат като най-висши блага свободата на вярата, съвестта и мисълта. Под свобода се разбира възможността за самоосъществяване, съответно формиране на житейския път, който не пречи на желанието на другите хора да се осъществяват.

Масоните се стараят да превъзмогват разделящото между хората. Освобождаването от “робството на предразсъдъците” е тяхно основно желание. Чрез повелята за толерантност и хуманност, ложата предлага модел за възпитание в тази представа за ценностите.

Масоните следователно приемат ложата също и като едно “училище за животаили като място, в което “царското изкуство” на самовъзпитанието и съотговорността може да се упражнява за едно по-добро другарство между хората.

Масоните приемат в ложите си “свободни мъже с добър авторитет” без оглед на религиозното изповедание, политическите убеждения,социалните различия, гражданство и раса. Този знак за доверие изисква гаранцията на един масон за интересуващият се господин – на “търсещия” - преди неговото приемане в ложата.

Масоните са длъжни да не водят в ложите полемики върху политиката и религията и да не агитират. Догматичното мислене и неговото разпространение в ложите е нежелано.

Масоните се стремят към благородно държание,но не образуват някакво духовно общество. Под понятието “Велик Архитект на Вселената” те уважават действието на сътворението и виждат взаимовръзката в световния градеж на всичко живо с моралното съзнание на човека.

Масоните се обосновават на традициите на средновековните задруги на строителите на катедрали, на техните предания и ритуални обичаи. Те съхраняват и до днес при работата си в храма спомените за старите каменоделски братства и ги тълкуват символично за “строителството на храма на хуманността”. Това означава,че в ритуалните работи на масона чрез символи се обяснява идеята за човешко помирение под непреходния им смисъл за строежа. Този тържествен,умозрителен процес извиква у брата едно вътрешно осмисляне на неговото отношение към себе си, към обкръжението му и въобще към живота.

Масоните навлизат в своите нива на познание чрез три степени – чирак, калфа, майстор.

Степента чирак изисква самопознанието на масона: ”Вгледай се в себе си!”

Степента калфа олицетворява странстването към други ложи: ”Огледай се около себе си!”. Майсторската степен обхваща изяснения процес на познанието: ”Гледай над себе си!”

Масоните познават несъвършенството на човека. Те все пак вървят по пътя на самоусъвършенствуването,въпреки че не достигат целта. Но пътят си заслужава. Масоните работят сериозно върху себе си и празнуват весело,когато са заедно – това (почти) е тяхната единствена тайна.